Праисторическа антропоморфна пластика. Проекции в българската скулптура

Интересът към примитивизма в българското изкуство се появява през 70-те години на XX век. Той е отговор на потискането на естествените импулси в художествения свят и основните човешки ценности. Художниците, които следват примитивистичната линия, възприемат наследството от миналото като уникален мост към духовността. За тях примитивизмът служи за напомняне за истинския смисъл зад понятията съзидание, жизненост и изкуство – термини, които често губят значението си и стават просто клишета на времето. Следователно завръщането към примитивизма е връщане към корените на творчеството, където изкуството винаги е имало единствена цел – да обединява разпадаща се личност под влиянието на хаоса.

***
Дона Стоянова завършва Националната художествена академия със специалност „Скулптура" при проф. Ангел Станев през 2008 година. През 2012 г. придобива докторска степен по изкуствознание и визуални изкуства. В момента тя преподава курс по „Примитивизъм и изкуство на XX век" в Националната художествена академия. От 2016 г. е член на Съюза на българските художници и редовно участва в национални и представителни изложби.