Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света
Издателство: | Вакон |
Брой страници: | 472 |
Година на издаване: | 2020 |
Дата на издаване: | 2020-10-09 |
ISBN: | 9786192500085 |
SKU: | 48814830013 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 518 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 19 лв. |
Хавиер Качо ни кани да се запознаем с изключителния живот на полярния изследовател Фритьоф Нансен (1861 – 1930), който мечтаел за промяна в света. Впечатляващ със своята атлетична фигура, Нансен бил отличен ездач и скиор, а също така и опитен ловец. Той притежавал висока култура и умения в ораторството, владеел няколко езика и винаги привличал вниманието с добротата си и познания.
Като идеалист и визионер, Нансен революционизирал техниките на полярните експедиции, утвърдил се като безспорно име в областта, към което всички се обръщали за помощ.
От научна гледна точка той оставил значим отпечатък в зоологията, направил важни открития в неврологията и специализирал океанография; именно той предложил теория относно движението на дълбоките води в Северния Атлантик.
През 1988 г. той поел предизвикателството да премине Гренландия за първи път и спечели международно признание след достигане на рекордна географска ширина от -86°13' по време на своето плаване с „Фрам“ до Северния полюс между 1893-1896 година.
Нансен допринесъл значително за независимостта на Норвегия. Съчетаването на смелост като изследовател, интелектуална репутация и почтеност го превърнали във вдъхновяваща личност както у дома, така и извън него.
След Първата световна война работил като върховен комисар на ООН за военнопленниците и бежанците; чрез хуманизма си спасил милиони хора от глад, бедност или смърт. Комитетите му помогнали при завръщането на българските граждани от Западна Тракия след депортацията им през гръцко-турската война (1919 – 1922). За заслугите си получил Нобеловата награда за мир през 1922 г., средствата от която вложил в изграждането на селскостопански станции в Поволжието и Украйна sowie предоставяне помощи за гръцките бежанци.
Фритьоф Нансен прозорливо осъзнал: „животът няма стойност без принос към другите“.
.
.