Вътрешният глас

Книгата представлява интересен пример на стремежа към независимост в критичното мислене, което се основава на определени предпоставки. Тя изразява доверие в точните науки като физика, химия и физиология на мозъка, докато проявява скептицизъм към т.нар. обществени науки, които почти не са разгледани. Авторът е критичен спрямо религията, но същевременно отдава предпочитание на някои верски учения с негативна оценка за лицемерното християнство и по-скоро симпатии към гностицизма и неконвенционални интерпретации. Възприема индивидуалността и личната връзка с Иисус в контекста на презвитерианството вместо традиционния църковен образ; има предубедено смесване на различни верски доктрини, при което основополагаещите текстове от християнството се анализират чрез призмата на дзен-будизма, игнорирайки паралели с монотеистичните концепции.

Тази книга е както есей, така и размисъл – тя предлага уникален поглед върху един самостоятелен и самообучаващ се начин на мислене.