Слова Т.III: Духовна борба

В третия том на Словата на преподобния Паисий са събрани указания, които могат да подпомогнат човека, страдащ от греха, в стремежа му към положително безпокойство и духовно усъвършенстване с цел освобождаване от греховните окови. Чрез покаяние той ще успее да се освободии от стария си човек, който според Стареца „е лош наемател в нашата душа“ – за неговото напускане е необходимо да разрушим старата структура и да изградим ново начало.

Според свети Отци коренът на греха е негативният помисъл. Поради това първата част на тома съдържа наставления относно мислите. Както казва Старецът: „Помислите разкриват нашето духовно състояние“. Добрият помисъл притежава огромна сила и предизвиква промяна у човека, докато лошият го измъчва. Когато човек прогонва злите мисли и развива добри такива, умът и сърцето му се очистват, а Божията благодат влиза в него.

Втората част разглежда голямото благословение от Бога при неправдливо отношение към нас и как можем да реагираме по дух. Много често тази истина остава неразбрана дори сред духовни лица, които оправдават действията си и така "създават собствено евангелие". Тази нагласа ги отделя от Бога; защото човешката правда не има нищо общо със свещения живот. За истинско единение с Христа трябва да приемем божествената правда, която включва добродетелност, благородство и саможертвеност.

Третата част обсъжда как грехът превръща живота в адска действителност; обаче чрез духовната борба той може да стане райски. Ако някой желае „да избяга от мрака на греха“, трябва внимателно да следи съвестта си – основния божествен закон даден му от Бога – както и смирено признавайки своите прегрешения. Това води до покаяние - процес без край , носещ утешение за душата.

Четвъртата част говори за тъмните сили действащи чрез магьосници или екстрасенси; въпреки че сами по себе си те са немощни, когато човек извърши сериозен грях им предоставя права над себе си , което ги прави силни във влиянието върху него.

За избавление от демонските въздействия е нужно осъзнаване къде сме сгрешили — последвано от покаяние , изповед — като живеем активно участвайки в Църквата .

Накрая петата част акцентира важността на тайнството Изповед за опрощаване на прегрешенията . Християнинът следва винаги  да има духовен водач , който безопасно ще ръководи пътищата му . Разграничена e ролята между психиатъра και духовника— две различни области често обърквани днес . Освен това Старецът споделя личния си опит при работa с души хора.