Моят път към и за архитектурата. По пътя. Албум

Модерността представлява явление с поне два основни аспекта: обективен, който е свързан със социално-икономическото развитие (известно още като модернизация), и субективен, касаещ личните преживявания на индивида, включително неговите драми и страдания, както и артистичните и теоретичните измерения на концепцията. Пеньо Столаров е човек, който се опитва да противостои на света около себе си. Той напомня Дон Жуан в стремежа си да установи пряка връзка с Бога – това ми сподели Георгий Станишев в един дъждовен октомврийски предиобед. В крайна сметка светът търпи не по-малко от сблъсъците с него, отколкото самият Пеньо. А той лепи счупените черупки от битките върху себе си като защитна броня. Няма как да бъде иначе. Пеньо Столаров е архитект, който успешно премина през бурния период на късния XX век в различни държави и политически системи сред разнообразни културни парадигми. Той олицетворява времето си - колажна фигура, адаптивен индивидуалист, разнороден хищник склонен към рискове и недоверчив към всякакви структури и йерархии. Формулата за успеха му през последните 50 години сред измамно спокойното море под заплашителните скали и между неспокойните водовъртежи при прехода между двата века гласи: Духът на времето, духът на мястото и естетическият индивидуализъм – Zeitgeist, genius loci и всеприсъстващия аз.
Гл. ас. д-р Анета Василева