Революцията в България 1989-1990

В произведението се разглеждат подробно и с нюанси радикалните трансформации, които настъпват в периода на перестройката, ръководена от Михаил Горбачов. Тези промени засягат външната политика на Съветския съюз, отношенията между СССР и Америка, както и обстановката в социалистическите държави от източния блок, което води до края на Студената война и мирни либерални революции в страните от Централна и Югоизточна Европа.

Анализират се характеристиките на „реалния социализъм“ и концепцията за развито социалистическо общество у нас. В България този модел не успява да бъде нито истински социалистически, нито действително развит; вместо това изглежда по-скоро деформиран. Изобличават се мимолетните опити за реформи и преустройство под управлението на комунистите в България, тяхното идеологическо ограничение и лицемерие, стремящо се да запази властта им без значение какви средства са необходими. Основно внимание е отделено на достойните български интелектуалци, които чрез своето несъгласие пазят хуманистичните идеи. Чрез своята критика и творчество те вдъхновяват гражданската опозиция срещу режима на Живков в името на свободата, демокрацията и правата човека; обсъждат се дисидентите and правозащитниците: техният напредък, идеи, противоречия , постиженията им както и слабостите независимите организации. Разказва се как благодарение на тяхната активност „дворцовата революция“ от 10 ноември 1989 г. прераства в динамичен революционен процес , който принуждава комунистическото управление да ускори демократичните промени чe приеме преговори с опозицията чрез кръглата маса - начало тaка наречения български "договорен преход" към демокрация свобода пазарна икономика .