Ключ на българския език

Книгата, написана от Г. С. Раковски, е започната в Одеса през 1858 година и публикувана за пръв път в Букурещ през 1885 г. от неговия племенник Киро Стоянов, следвайки завещанието на автора да я „пази като очите си“ и да я предостави на българския народ.

Раковски, известен с активността си в подготовката на народа ни за борба срещу турското робство и с литературните си произведения, също така е блестящ учен. В книгата той прави дълбоки анализи относно структурата и произхода на българския език, доказвайки неговата древност и връзките му със санскритските и индо-зендските езици. Той изтъква влиянието на старобългарската култура върху вярванията описани в Авеста.

Този забележителен историк аргументира твърдението си, че българската писменост не е резултат от труда на Кирил и Методий; вместо това тя има много по-древни корени. Освен това посочва факти за покръстването на различни групи българи преди гръцкото такова.

Раковски подчертава важността на Херодотовите текстове, според които тракийците са вторият по численост народ след индийците, а съвременните българи са наследници именно на траките. Анализирайки старинните източници, той стига до извода, че балканските българи никога не губят независимостта си до падането под османско владичество.

В своя труд Раковски разглежда значението на войните между римляни и местното население по времето им – битки между самите българи - както във военния контекст при управлението на Костадин Велики като част от Източната римска империя.

Интересна е критиката му към гърците относно начина им за интерпретиране историята – например как те представят Александър Македонски като свой спасител или приемат християнството едва след Юстинианово време без истинска промяна в религиозния модел.

На заключение Раковски установява паралели между френските народи и славянските традиции; отбелязва общности в техните обичаи още преди християнството. Неговият интерес към народната музика го води до откритие: споменавания за галатските войни в нашите песни свидетелстват за реалното присъствие na тези събития сред паметта нa народа ни още от III век пр.е.