Елегия за Крайщето. Съдбата на българите в западните покрайнини

Българите в Западните покрайнини са неразривна част от нашата нация. Те носят българския дух, ценностите и мечтите ни в сърцата си – плът и кръв от българската тъкан. Трябва да подчертая, че те проявяват достойнство, което понякога надхвърля нашето като свободни граждани. Това достойнство произлиза от техния опит на страдание и лишения; то се крепи на тяхната упоритост: въпреки насилието, натиска и всички трудности.

Тези хора не са емигрирали по собствена воля; те са били откъснати от родината си и поставени в чужда среда, която често е била враждебна към тях. В стремежа си за свобода те използвали словото, непримиримия си дух и дори оръжие. Преживели са затворнически условия в свят, оформен след Първата световна война според интересите на Великите сили – свят с разпокъсани държави и изкуствени федерации. Съдбата им през 20-ти век е била изпълнена с предизвикателства, които разрушавали живота им. И все пак до ден днешен успяват да запазят своята идентичност като българи - макар числеността им да намалява. Днес Европа продължава да търси начини за лечение на стари рани и предотвратяване на нови конфликти; време е да обърнем внимание на тяхното положение.