Иконичността на думите в съвременната българска поезия

Мариана Тодорова, родена през 1946 година, е литературен критик и историк. Тя е написала множество книги, сред които "Лирика и време" (1978), "Самороден знак" (1981), "Кръстьо Куюмджиев в българската литература" (2003), "Поемата Зелена игра на Иван Радоев" (2003), "Александър Геров. Самотникът" (2004), "Георги Господинов - от Гаустин до Градинаря" (2009) и други като "Физика на тъгата - като послание" (2012) и два тома с названието "Почерци", издадени съответно през 2015 и 2018 година. Последната й работа е озаглавена "Животът - нашата едничка страст. Александър Геров (Литературнокритически очерк)" от 2019 г. В момента тя заема позицията доцент доктор по Нова и съвременна българска литература в Института за литература към Българската академия на науките. Освен това управлява издателство „Карина-Мариана Тодорова“ и получава международното отличие „Заслужил за полската култура“ през 2002 г., както и многобройни номинации от португалските библиотеки между 1997-2003 г., свързани с разпространението на португалската литература.