Пътеводител на хубавите места

Кой може да каже къде в Родопите се намира Хазър баба – закрилникът на пътешествениците? Какво предизвиква усмивките на светците? Къде можем да намерим ахатите? Има ли някой, който помни как се моли за дъжд на Молитвения камък в Дъждовница? А знае ли как точно се приготвя обредният кешкек? Кое цвете носи името четиресета хубост? Или как става уловът на дивата вода?

От винаги сме предпочитали необитаемите места. Но също така и спонтанните срещи по пътищата. Обичаме запустелите пътеки, които неясно ни водят: до крепости, водопади, странни скални образувания или пресъхнали реки. Също така до махали с едва двама-трима жители, където понякога оставаме часове наред, за да разговаряме с местните.

Това е въпрос на баланс – тъй като света продължава да проявява интерес само към определени локации и личности – ние трябва да откриваме онези неща, за които никой не говори. Представям си красивите места като картини, изпълнени с истории. Като сцена от бавно настъпваща вечер в планината, когато контурите на хълмовете постепенно избледняват и детайлите изчезват. Тогава горе в планината, където изглежда няма нищо особено, започват да мигат две-три светлинки от единия край. След малко в тъмното от другия хълм проблясват още една-две. По-нагоре във вселенската пустота се появяват нови светлини – толкова много, че можеш да ги преброиш с пръстите си. Ако огледаш внимателно около себе си ще видиш безброй подобни места и те никак не са заплашени от разкритие. Освен иманярите кой би могъл да е заинтересован от факта, че върху една скала в Северна България десетилетия наред хора идват за рисуване слънца или елени или просто издялкване на два реда текст?

С времето обаче значението както на местата така и на хората по нашия маршрут стана все по-силно осезаемо. Затова тази книга разглежда не само тези незабележими вече точки на картата но също така индивидуалностите живеещи там които поддържат усещането че светът остава нормален и цялостен.