Вещно право

След Освобождението на България, през първата половина на миналия век, вещното право в страната беше добре развито както по отношение на законодателството, така и в доктринерния аспект. Основавайки се на френското вещно право от началото на 20-ти век, България създаде своя собствена система за регулиране на имуществени отношения. За съжаление, положителният напредък бе прекъснат след 1944 г., когато социалистическото законодателство постави второстепенна роля на вещното право в контекста на отказа от частната собственост.

С прехода към демократично управление и особено с приемането на Конституцията през 1991 г., стана необходимо да се разработи ново вещно право. То черпи вдъхновение от българските закони преди 1944 г., но е повлияно и от развитието в Европа по време междувременно. Новата правна рамка акцентира върху частната собственост и различните форми собственост при държавата и общините.

Смятам, че е важно да бъде написан труд относно съвременното българско вещно право, тъй като то притежава цялостна регламентация според закона – това означава изпълнение не само на конституционните изисквания, но и наличие на завършена нормативна база за научни дискусии.

До момента обаче изучаването му не включваше разглеждане на важни аспекти като териториалното устройство и кадастъра за трите фонда в страната ни. Тези области са значими поради влиянието им върху субективните права върху недвижимите имоти и сградите, а последствията могат да бъдат сериозни за правните субекти. Затова е наложително теоретичното обсъждане да обхване тези теми подобно каквато практика има в европейската доктрина.
Александър Джеров