Политическият дебат и преходът в България

Няма страна или народ, който да е осъден на определена съдба. Културата, историята, религията, генетичният код и азбуката са просто части от контекста, в който протича животът на едно общество. То само създава своя текст. Този текст представлява набор от решения – какви образи за света да избере, каква идентичност да формира и към какво бъдеще да се стреми – които обществото взима за себе си. Такива решения се взимат след важен социален дебат, било то сред ограничен кръг индивиди като олигархиите или в рамките на цялото общество както при българския случай с неговите равноправни граждани без строга социална йерархия.

След 1989 година една от основните характеристики на българската история е дългият период на обсъждане и избор от страна на обществото. Общественият дискурс разглеждаше въпроси с екзистенциално значение; той определяше вярванията, целите и желаната посока за развитие. Чрез тези дебати се оформяше новото социално състояние.

Историята често играе ролята на жестока мащеха вместо грижовна майка за народите си - нейните дарове са рядкост. От време на време тя предоставя малък шанс пред народите; ако те успеят да го използват, могат да постигнат невероятни успехи. Заспалите общности обаче понякога не успяват нито да организират усилията си по входа към този шанс, нито разбират кога той им е предоставен. Най-добрите представители на напредналите народи полагат усилия максимално много постижения да бъдат натрупани в този момент така дългоочакван шанс пред затварящата се врата...