Българска фонология

Взаимодействието между вокали и консонанти, както и промените в корелативните отношения във фонологичните структури на българския език, са разгледани за първи път в тази книга. Анализът обхваща основни въпроси от старобългарската, среднобългарската и новобългарската фонология (включително диалектна и книжовна) с акцент както върху синхронния, така и върху диахронния аспект.

Изследването проследява как се изменят корелациите и свързаните с тях фонологични системи поради акомодацията и взаимодействието между вокали и консонанти. Освен това е представен нов трети тип система - със сонорни неутрализации, което предполага наличието на три категории езици или диалекти: вокални, консонантни и сонорни, вместо досегашното разбиране за два типа.

Особено внимание е отделено на специфичността на българските вокални системи (включително книжовната форма), които притежават среден тембров клас спрямо други славянски, балкански и европейски езици. Това изследване цели да бъде полезно за филолози, студенти и всички заинтересовани от уникалността на нашия език.