Войната на мрежите

Почти десетилетие прекарах в сферата на информационната сигурност, като се опитвах да задържа връзката си с математиката, осъзнавайки важността на логическите принципи във всяка научна дисциплина. Вложих много усилия в анализа на механизмите на насилието в бъдещото информационно общество, но имам опасения, че никога няма да успея напълно да разбера сложността и динамиката на злото в него. Знам, че беше значително по-лесно да продължавам работата си в първата ми специалност и да пиша статии за многомоделния многохипотезен подход при оценка на параметри и състояния на динамични обекти или за метода Монте Карло при управлението на летателни апарати при неопределеност. Убеден съм, че подобни изследвания биха били от полза за бъдещи индустриални приложения свързани с автоматизирана обработка и управление информация – особено в области като транспортните средства, роботиката, медицината и икономиката. Но чувството ми за безпокойство произтичаше от усещането за нещо мрачно и зловещо около мен – нова стратегическа заплаха към безопасността на човешкото общество и неговото бъдеще, която не кореспондираше с нито една от известните концепции за насилие. Това зло произлизаше от най-дълбоките тъмни кътчета антихуманната мисъл и не можеше да бъде открито в учебниците по философия или криминология. Движеше ме искрен интерес; желаех повече знания относно реалността и глобалните предизвикателства. Именно това желание ме отвлече от математическия свят и ме поведе към неочаквано пътешествие из тъмната страна на насилието.