Приказки за страната Алабашия

Дайми Брадвата живееше в къща, която изглеждаше така, както винаги е била. „Коминът стои на покрива и излъчва дим,” казваше той. „Дръжките отварят вратите, прозорците са или затворени, или отворени. Ние сме постоянно на горния или долния етаж – всичко си остава непроменено.” Затова Дайми реши да остави децата си сами да изберат имената си.

„Първите думи, които произнесат след като започнат да говорят, ще бъдат техните имена,” заяви той. Първото момче получи името Моля Дайми, а по-късно първото момиче се нарече Няма Дакажа. И двамата деца носеха отражението на нощните сенки и светлината на утринното слънце в очите си.

Косите им напомняха за потъмняла полска трева и те обожаваха да тичат навън с отворените врати на къщата, позволявайки на вятъра да разрошва косите им и нежно да ги докосва по лицето. Когато не се родиха повече деца, Дайми Брадвата осъзна: „Моето единствено момче е последно и моето единствено момиче е първо; те сами избраха имената си.”

С времето Моля Дайми растеше с все по-дълги уши; същото важеше и за Няма Дакажа. Те продължаваха живота си в неизменната къща и научиха от баща си какво означава това: „Коминът пуска дима навън... ние сме или нагоре, или надолу...” След известно време вечерта след закуската с яйца те започнаха да задават въпроси помежду си.

Един ден старият Дайми Брадвата каза категорично: „Не трябва прекалено дълго да стоиш някъде.” На което Моля Дайми и Няма Дакажа веднага отвърнаха: „Наистина не бива!” И тогава решили да продадат всичко – прасета, нивяци, инструменти – само дрехите оставили за себе си.

Суседите забелязали продажбите им и започнали спекулации относно местоназначението им - Канзас ли?, Канада ли? Един любопитен наблюдател направил подигравателни коментари относно намеренията им за Луната - че там също щяло всичко остане непроменено.

Парите от продажбате сложил във торба зад рамо като типичен търговец второкласник. Той повикал своето най-голямо синче Моля Дайми и неговото най-голямо дъщеря Няма Дакажа пред гарата.

Продавачът на билети ги попитал какъв билет желаят – такъв който би могъл да бъде използван многократно ли? Или просто еднопосочен?

„Искаме билет до място откъдето никога няма връщане! До края на линията!” отвърнал уверено Дайми Брадвата.
“Така далеч?”, учудил се продавачът.
„Ще ви дам нов билет”, добавил той след малко размисъл…