Паркът "Врана" - история и композиция

Паркът „Врана" представлява важен пример за пейзажно парково изкуство, създаден в България през първата половина на XX век. По своите художествени характеристики той не отстъпва на известните паркове от XIX век в Европа. Паркът е част от имение с площ 140 хектара, което принадлежало на българските царе Фердинанд I и Борис III. През 2001 г. синът на цар Борис III, Симеон Кобурготски, дарява имението на Софийската градска община; то се намира само на 11 км от централната част на столицата.

Изграждането му започва през 1900 година, две десетилетия след освобождението на България от османско владичество. Творческият процес по създаването му протича в период, когато местното градинарство и парковото изкуство са все още в начална фаза, а политическият и икономически живот в младата българска държава също търси своята форма.

Строителството продължава цели 43 години и среща значителни предизвикателства особено през първоначалния етап (1900-1909 г.), който е белязан от недостиг на посадъчен материал заради липсата на оранжерии и разсадници. Затова много растения и семена били доставяни отвсякъде по света. Днес паркът „Врана" може да се похвали с богат асортимент от растителни видове.

Местността преди изграждането му представлявала гола равнина без гори по време на турското владарстване; единствено река Искър добавяла малко разнообразие към монотонния ландшафт около нея.

Паркът бил проектиран като летен дом за царското семейство извън града, което определило неговия интимен пейзажен стил: тук дърветата и храстите са подредени така, че наподобяват естествените форми характерни за повечето исторически европейски паркове.

При оформянето на паркa „Врана" участвали множество градинари с неизвестни имена сред най-прочутите европейски ландшафтни архитекти като Кент в Англия или Пюклер в Германия.