Църковните приложни изкуства от XV-XIX век в България

Настоящото изследване разглежда един особено специфичен аспект от нашето художествено наследство - приложните църковни изкуства, датиращи от XV до XIX век. Някои паметници вече са били предмет на проучвания и публикации от различни изследователи още в началото на миналия век. Въпреки това, обобщаващите работи по темата са сравнително малко. Например, книгата на Никола Мавродинов "Изкуството на Българското възраждане" (1957) съдържа специализирани глави относно приложните изкуства. Трудът на Атанас Божков "Die bulgarische Volkskunst" (1972) е публикуван само на немски език в Германия, което ограничава достъпа до него. Изследователите основно се фокусират върху златарството, като примери за това са книгата на Димитър Друмев "Златарско изкуство" (1976), труда на Мина Иванов "Златарските произведения от XVI-XIX век в Музея на Бачковския манастир" (1967) и по-новата монография на Иван Сотиров "Чипровска златарска школа" (2001).

Дълго време църковната миниатюрна дърворезба и литургичната везба остават извън вниманието на специалистите, както и изучаването им като част от култовите принадлежности, без които функционирането му би било невъзможно.

Книгата е снабдена с богато разнообразие от илюстрации, включващи материали както от личния ми архив, така и фотоснимки предоставени от Института за изкуствознание.
От автора