Димитър Казаков - Дора Валие

Това издание се стреми да проследи взаимодействието между две важни личности. През юли 1980 година художникът Димитър Казаков е в Париж за откритие на своя изложба, където среща известната изкуствоведка от български произход Дора Валие. Те са се запознали четири години по-рано в България, когато през 1976 г. тя го посещава в дома му край София и споделя: "Много харесах Димитър Казаков. Той беше свободолюбива личност, но същевременно правеше опити да впише творчеството си в българската художествена традиция. В чужбина винаги предизвиква възхищение с уникалността си и майсторството на ръката си."

По време на срещата им в Париж, Казаков подарява на Валие албум с дванадесет рисунки, надписвайки първата страница с "На Дора Валие" и добавяйки своя авторски символ – "Гълъбът на Казаков". Всъщност той използва обикновен скицник, закупен за 8,40 франка, който рисува пред нея буквално за кратко време. Тази ценна придобивка остава при Валие дълги години и по-късно тя я предава за съхранение в България.

След тяхната среща през 1980 г., Дора Валие пише есе под заглавие "Времето, живописта, паметта. По повод на Казаков", което публикува в каталога към неговата изложба през 1981 г. във галерия „Ерве Одермат“ в Париж. В текста си тя предлага оценка на творчеството му без аналог сред другите съвременни български художници: живописть която не следва никакви тенденции или определени модели нито концептуално, нито цветово или технически; това е живопис идваща от друго място.

Оценката й е значима особено предвид факта че идва от авторитетна фигура като нея — човек общувал със световни художници като Пикасо и Миро; книгата й „Абстрактното изкуство“ има важно значение за XX век изкуствознание . Безспорно това представлява комплимент както към българското изкуство така и към самия Kazakov , а оценките дават пояснение относно феномена около него.

През периода между 1979-81 година казакoв провежда десет самостоятелни изложби навсякъде - Европа , Ню Йорк и София , получаващи реакция изпълнена със удивление подобно екзотично явление оставящо зрителя озадачен . Именно затова текстът написан от Valie легитимизира работата му .

Очевидно диалогът между двамата започнал още при първата им среща видно чрез писмо до нояври 1979 : "...твоята личност стана част от моят път към висините." С времето той развива качествата които го превръщат именно във феноменa Kazakov . Не знаем какво точно каза Valie но нейното свидетелство показват колко значителна всичко било :

Дора продължава да говори за него многократно доказателства че проявява интерес обратно към културата родината която не наблюдавала активно . На финала публичните оценки пренасят контакта помежду им върху вечните идеи образи

Факсимилният оригинал албума принадлежи Антоанета Войникова предоставен специално за настоящото издание посветено годишнината от раждането на Dimitar Kazakov.”
Руен Руенов