Български вълшебни сакрални приказки

В своята книга Спас Мавров извършва колобърски анализ на сакралните корени в редица приказки, включително „Снежанка и седемте джуджета”, „Спящата красавица”, "Ян Бибиян", "Златното момиче" и други. Приказката служи като основен инструмент в българската колобърска традиция за предаване на тайни по екзотеричен начин – достъпен за широката публика, докато езотеричното знание (скритото) е винаги разкривано само между посветени. Фолклорният сакрален разказ представлява разширена кодова информация относно живота, която функционира на подсъзнателно ниво у хората. С оглед на това, че българите (или душите им) произхождат от съзвездието “Еднорог” и са представители на Централното слънце (Танг-Ра), те вече притежават посвещение – служители и наставници за нееволюиралите души в планетарните системи на Вселената. Заради това те използват метода Приказка за кодифициране на информация, която достига до ума чрез подсъзнанието, позволявайки му да си припомня знанията.