Белоградчишката крепост и природен феномен Белоградчишките скали / Хартиени модели

Страници: 12 цветни листа
Формат: 26.5/33 см
Размер на сглобения макет: 60/30/19 см
Мащаб: 1:300

Един от най-впечатляващите природни феномени в България са Белоградчишките скали, които се намират в Западния Предбалкан. Те се простират на дължина от 30 км и ширина между 3 и 6 км, съставени от три основни групи – Фалковска, Централна и Збеговска. Тези уникални образувания са формирани преди повече от 230 милиона години. Най-забележителните скали в Централната група около града включват „Мадоната“, „Монаситите“, „Конникът“, „Учeничката“, „Мечката“, „Овчарчето“, „Адам и Ева“ ,„Гъбитe”, “Бендида”, "Орфей и вкаменената сватба" и много други.

Скалите с червен цвят наподобяват гигантски статуи, митични създания, хора, както земни така и неизвестни животни и птици. Те оставят без дъх всеки посетител, подложен на магията на природата, която търпеливо е оформяла век след век червения пясъчник за да постигне това изключително великолепие.

През 1949 година Белоградчишките скали получават статус на природна забележителност и стават част от Стоте национални туристически обекта.

Най-значимият културен паметник в Белоградчик е крепостта Белоградчик. Тя е построена сред непристъпните скали като древно тракийско светилище през I-III век преди образуването на българската държава. Призната е за паметник с национално значение през 1985 г., а днес е достъпна за туристическо посещение.

В XIV век крепостта става резиденция на Иван Срацимир, който я укрепил и разширил с цел да устои на турските нападения.
Към края на XIV век тя попада под контролa на османците; там се установява гарнизон със стратегическа роля при охраната на западните райони на страната срещу бунтовете сред българското население. Османците извършили допълнителни укрепления và добавили нови съоръжения, част от които са запазени до наши дни.

Реконструкцията му за огнестрелно оръжие продължава между 1805 г. до1837 г., ръководена от френски инженери по строителство.
След преустройството крепостта покрива площ от над10 хиляди квадратни метра разделена e na три части всяка отделена чрез каменен портал а масивните желязо врати подсигуряват защитността й . По стените има амбразури за стрелба с пушкита а специално изградени бастииране трисета за артилерия .

През1850г тук избухва Беогладчиския въстание с участие над12000 души където сама бе противодействала съдействаше отрицателно инцидента че последствие месеца затвориха лися имха лидерте ми или измъчване .
Като военно съоръжение след това крепоста използвана последният път през Сръбско-българската война през1885 годинa