Дон Жуан де ла Манча

"Човек може да бъде щастлив само с първата или последната си жена", заявява бащата, подчертавайки дилемата на прелъстителя. Синът Натан също е такъв играч в любовта. Неусетно ставаме свидетели на меланхоличния и трагикомичен рицар, който не спира да се бори за спасение на любовта си. Бързо започваме да съчувстваме на жените, които му се изпречват по пътя.

Натан е мъж в зряла възраст и отговорен редактор във вестник, който има правото да изпитва своята мъжественост с многобройни "бетита", но не успява истински да й се наслади. Той е изгубил желанието и страстта към живота.

С хумор и остроумие повече от всякога, Роберт Менасе представя общество, което не може дори да продаде литър минерална вода без еротична нотка около продукта. Социално-критичният подход на автора личи и в размислите на трагикомичния герой: "Кариеристите следват установения курс, докато тези, които предпочитат отклонението - експедицията; или 'добрият германец' всъщност представлява лоша журналистика."

По този начин Роберт Менасе с меко чувство за ирония надзирава през шпионката една епоха - последните десетилетия на двадесети век."