Омагьосана зима

Муминтрол се приближи до входната врата и направи опит да я натисне. Усещането му беше, че тя малко по малко поддава. Той здраво захвана лапите си за пода и приложи всичките си сили. Постепенно вратата започна да се отваря, избутвайки снежния слой пред себе си. Муминтрол не се отказа, докато вратата не се отвори широко към нощта.

Вятърът нахлу в помещението, разпръсвайки праха от тюла на полилея и правейки обиколка из пепелта на печката. След това повдигна леко лъскавите изображения по стените; едно от тях дори се откъсна и излетя навън. Ароматът на нощта и борова гора изпълни стаята, а Муминтрол помисли: "Това е чудесно! Семейството трябва понякога да проветрява." После той застана на стъпалата и впери поглед във влажната тъмнина.

"Сега имам всичко," помисли си Муминтрол. "Имам цялата година - включително зимата. Аз съм първият Mуминтрол, който е живял една цяла година."