Атила. Номадското насилие

Истинският образ на хунския вожд Атила не съвпада с представата, изградена в масовото съзнание за него като кръвожаден и неграмотен звяр. Съществуват твърдения, че трева не растяла там, където минавали неговите конници, а земята се опичала под седлото му по време на езда. Тази сатанизирана представа продължава да живее и до днешни дни. Атила е бил страшилище не само за Рим и Константинопол, но също така за Париж, Орлеан и Милано; той е водил битки срещу изненадващи съюзници – римския генерал Аеций и краля на остготите, считан за "най-голямия варварин" сред варварските народи. През период от около две десетилетия (от 434 до 453 г.) този млад човек, който едва навършвал шейсет години, остава завинаги записан в историята. Професорът от Сорбоната Мишел Руш предлага ново тълкуване на текстове и събития относно Атила, които дълго време са били погрешно разбрани или недостатъчно подкрепени от археологията. Той представя цялостно изследване върху личността на вожда; според него един от най-могъщите завоеватели в човешката история възвръща своята жизненост и многопластовост след многообразието от митове около него.