Безплатното

Пиша тези редове на нетбук, струващ 250 долара, който представлява най-бързо развиващата се категория лаптопи. Операционната ми система е безплатният „Линукс“, но това няма значение, тъй като не използвам никакви програми освен безплатния браузър „Файърофокс“. Вместо платения „Уърд“ на „Майкрософт“ ползвам безплатния „Док“ на „Гугъл“, което ми позволява да имам достъп до бележките си навсякъде и не се налага да правя резервни копия, защото за това отговаря самият "Гугъл". Всичко останало, с което работя на този компютър, също е безплатно – от електронната поща до публикациите в "Туитър". Дори интернет връзката е предоставена безплатно благодарение на кафенето, където седя.

В същото време “Гугъл” е една от най-печелившите компании в Америка; системата “Линукс” генерира индустрия за 30 милиарда долара, а кафенето очевидно едва успява да изкара достатъчно средства при цена от 3 долара.

Тук се крие парадоксът на свободните услуги – хората печелят много пари, когато предлагат стоки или услуги напълно безплатно. Не всичко е напълно бесплатно - само част от нещата са такъв вид. В резултат сме изградили икономика равна на тази в средностатистическа страна с основа ценова нула. Как точно стигнахме дотук и накъде води това?

Всичко започна с един недовършен момент от книгата "Дългата опашка"…
Крис Андерсън