Етнография на България

В навечерието на сто и десетата годишнина от рождението на проф. Христо Вакарелски, ние, неговите наследници, изпитваме дълбока радост, защото в нашите ръце е новото издание на труда му „Етнография на България”. Издаването стана възможно благодарение на Издателство „Артграф”, с директор г-жа Катерина Захариева, за което искрено благодарим.

„Етнографията на България” е най-всеобхватният труд на Вакарелски и неслучайно се нарича „венец” от специалисти по неговото творчество. Тази работа разкрива традиционния начин на живот и духовната култура на българския народ. Резултатът е плодороден резултат от многократните пътувания из страната през почти целия съзнателен живот на автора. Вероятно няма село, което да не е посетил. Контактът му с обикновените хора значително допринася за събирането на ценни материали, непознати до този момент за етнографската научна общност – заслуга единствено за човек със безкрайна любов към народа си.

Когато започва работата си върху основния труд „Етнографията”, Вакарелски го прави едва след като смята, че е натрупал достатъчно емпиричен материал. Освен това той проучва цялата налична литература по отделни етнографски теми в различни статии и сборници.

Ръкописът завършва през 1961 г., но среща пречки от директора тогавашния Етнографски институт с музей (чийто име предпочитам да пропусна), който задържа труда повече от 10 години в чекмеджето си. Поради тази причина “Етнографията” първо излиза в Полша през 1965 г., а после – в Германия през 1969 г. Книгата и множеството публикации извън България го утвърдиха като един от най-признатите учени-етнологи в Европа.

Той поддържаше активна кореспонденция с колеги учениници по света; именно затова фондацията Готфрид-фон Хердер при Виенския университет удостои професор Христо Вакарелски със специалната награда "Хердер" за значителни заслуги към мирното съществуване между народите - диплома му беше връчена на 30 април 1965 година.

На българска територия “Етнографията” става достъпна едва през 1974 година след публикуване критични статии относно бездействието На Етнографския институт; появата й предизвикала огромен интерес сред читателите и била продадена много бързо, принуждавайки издателство „Наука и изкуство“ да я преиздаде три години по-късно - през 1977 г.; второто издание също било разпродадено мигновено.
От всичките над хиляда заглавия произведения написани от проф. Христо Вакарелски , ”Етнографията” остава най-търсеното . Тя служи като настолна книга както за студенти така и за широк кръг читатели , вероятността тя да попълни личните библиотеки още веднага расте .

Този труд действително представлява върха във всичките усилия вложени от учения , посветил живота си напълно получаването знания чрез етногравските науки въпреки големият товар който носеше.
В своя автобиографии "Моят път към етнологията", оставена след кончината му , припомня спънките които преминал докато достигне висините запленили духа му .
Нека не забравяме последните искрености записани : "Като погледнах назад мога само да кажа че никога не избягвах истинските препятствия". За нас — потомците му — той остава образец със своят скромност , упоритост толеранстност ; а обожаванито кьм родината ни ще остане неизменимо.
доц.д-р Цонка Христова Вакарелска