Америко, Америко!

Една българска майка посещава синовете си в Съединените щати.
"Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първата среща Америка изглеждаше като безкраен път. Беше предопределено да стъпя на нейната земя нощем, но около колата ни нямаше мрак. Хиляди светлини блестяха и всичко беше ясно като ден...
Нашите деца успяха да надминат много чужденци, спечелиха трудни конкурси и се установиха в далечни страни - там днес е техният нов свят...
- Как смятате? Следващото поколение ще говори ли български?
- Ами!
- Може би няма да говорят, но поне ще разбират?
- Ами!
- Само езикът ли прави родината?
- Шт! Ще говорят и след сто години нашето потомство ще общува на български - уверява майката на Христо от Разград и отива да помага на младите в кухнята, а ние - родителите, оставаме в хола тихи и замислени.
Гордеем се с децата си.
Гордеем се, но често чувстваме тъга."