Тайната на сталинските престъпления

През 1938 година генерал-майор Александър Орлов, който е част от НКВД и главен съветник по контраразузнаването на испанското републиканско правителство, успява да избяга в САЩ заедно със семейството си. Той е най-високопоставеният представител на НКВД, който се дистанцира от режима на Сталин и единственият, който оцеляват след този разрив. Защитата на живота му идва с писмо до Сталин, в което заплашва да предаде цялата си агентура в Европа ако бъде ликвидиран. До края на своя живот Орлов не издава никого. През 1953 г., списание "Лайф" публикува първите части от неговата книга "Тайната на Сталиновските престъпления", която бързо става бестселър и представлява опустошително свидетелство срещу сталинисткия режим много преди известния доклад на Хрушчов през ХХ конгрес.

Орлов за пръв път описва тайните механизми зад терора при Сталин и Голямата чистка насочена към съветския партиен и военен елит. Като един от водещите служители във външното разузнаване той има директен достъп до Кремъл и ръководството на НКВД. Лично познавайки мнозинството от обвиняемите по така наречените "открити процеси", той чете техните показания и присъства на разпитите им... Описанието му за най-мащабния политически заговор през XX век е направено с "хладната логика" на анализатор-разузнавач и "горещото сърце" на идеалист, който е бил измамен в надеждите си.