Елена и философите. Ескизи към една Философия на нежността . I

Философията, която предполага, че Азът е многопластов и крехък, но все пак се събира в единен център, отдавна - повече от 25 века - поставя въпроса заедно с Пиндар защо "всички често имаме нужда от полъха на нежни ветрове".

Ако приемем, че човекът не може да се лиши от красотата, трябва да уточним за кой индивид или коя историческа епоха говорим. Според Камю нашето време стремително избягва Елена и пренебрегва красивото, докато гърците толкова жадуват насладата от живота си, че навсякъде около тях се усмихва Елена – идеалният образ на техния живот, потопен в сладостна чувственост (както отбелязва Ницше в "Раждането на трагедията"). Въпреки това мраморните бюстове на Елена не притежават усмивка и през дълги периоди тази красота не представлява идеал за съществуването. Разликите и приликите между възприятията за красиво във времето са особено важни за философската естетика при опитите й да разбере преживяванията и конкретното отношение към необходимостта от красота тук и сега.