Забравената война 1912 - 1913

В българската история съществува една война, която се е утвърдила като върховен символ на нашия национален дух. Това е конфликтът, който легитимира правото ни на независим избор и вярност към националните идеали, принуждавайки Европа да признае присъствието на България. Тази война обедини силата на стремежа за саможертва и верността към свободната България, както и загрижеността за българите, които по чужда воля са останали под робство.

Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 г., известна също така като позабравената Балканска война. Преди сто години...

Преди век четиримилионната България мобилизира 350 хиляди души в рамките само на седмица. Включвайки допълнителни формирования - погранични, резервни, опълченски и доброволчески – общият брой надхвърля 400 000 бойци. Офицерите и солдатите носеха в себе си спомена за страданията под робството; възрастта им беше свързана с новоизградената трета българска държава. Когато народът се объединява в борба за тази свещена кауза, от руините на Царевград Търнов и Велики Преслав до Батак и Панагюрище възникват мощните полкове на България. Само за двадесет дни те успяват да разгромят турските сили по линията Одрин-Лозенград... Великите подвизи произлизат от обикновени хора, които искрено вярват в правотата на своята цел.

През последния век ние сякаш сме забравили това.

Забравихме как разкритията относно отслабването на турската мощ — затворена между Черно и Мраморно море — са платени с кръвта на почти 19 500 наши офицери и войници при боевете около Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 г. Толкова много жертви не могат да бъдат сравнени дори с усилията на нашите съюзници във всички битки по време на Балканската война.

Толкова много факти сме оставили зад нас...

Оценявайки случилото се преди сто години чрез призмата na днешния ден, поставяме определения без да помним най-същественото или пък просто не го осъзнаваме напълно. Хората от тази армия бяха непобедими не само защото заемаха различни професии — командири или лекари, занаятчии или учители — а защото преди всичко те бяха просто българи готови да дадат живота си за страната си...