Критика на чистия разум

"Критика на чистия разум", според самия Кант, представлява трактат относно метода. Революцията в мисленето, която той извършва във философията чрез своя трансцедентален метод и сравнява с известната революция на Коперник в астрономията, се състои в това, че поставя предметите да се адаптират към нашето познание вместо обратното – познанието да бъде подчинено на предметите. В първата част на Критиката, озаглавена "трансцедентално учение за елементите", Кант разглежда пространството и времето като основни принципи на сетивното възприятие. Той обсъжда чистите понятия от разсъдъка или категориите като формални условия за обединяване на разнообразието от опит в синтетичното единство на нашата съзнателност. Освен това анализира синтетичните съдържания a priori от чисти понятия като основа за метафизиката и представя идеите като концепции на чистия разум, които тълкуват опитното знание през призмата на абсолютната тоталност от условия и служат за насока при преминаването към безусловното.

Свързаността между идеите води до учението за трансцеденталния идеализъм. Кант посочва, че тезисите и антитезисите при антиномиите са допустими поради различните перспективи - тази на света във времевото и пространствено измерение и тази относно света сам по себе си. Във втората част е изложено учението за трансцеденталния метод, което проучва формалните условия необходими за изграждане на завършена система от чистият разум.

Размислът на Кант е сложен, дълбок и абстрактен; освен това той е крайно заплетен както по отношение философската му същност така и по стиловете използвани в изложението."