Психология на човешките еволюционни възможности

Преди няколко години започнах да получавам писма от читатели на моите книги. Всички те задаваха един и същи въпрос: какво правя след публикуването на книгите си, които излязоха на английски през 1920 и 1931 година, но всъщност бяха написани по-рано – през 1910 и 1912 г.

На тези запитвания не можех да дам конкретен отговор; за целта щеше да ми трябват цели книги. Читателите от Лондон, които ми пишеха, поканиха ме на лекционни курсове, организирани специално за тях. В рамките на тези лекции се опитвах да обясня какво съм правил след завършването на двете си произведения и какви насоки са били основата в работата ми.

През 1934 г. написах пет предварителни лекции с общи идеи относно преподаването и проектите, в които участваше определен брой хора с мен. Сложното беше всичко това да бъде представено в една или две лекции; затова винаги предупреждавах слушателите, че няма полза от прослушване само на една или две срещи – необходимостта е поне пет или по-добре десет лекции за пълна представа относно моята работа. Настоящите лекции започнаха именно тогава и често ги коригирах и преработвах.

С времето осъзнах, че общото подреждане не е удовлетворително. Петте лекции бяха проведени в мое присъствие или без мен; слушателите можеха да задават въпроси, а когато се опитваха да следват даваните им напътствия главно свързани със самонаблюдението и известна самодисциплина, скоро постигнаха задоволително разбиране за това което аз бях реализирал.

Разбира се, винаги осъзнавах недостатъчността на петте лекции - разговорите след тях развивах идеи от изложеното по време им с цел показване на собствената позиция спрямо новопознания материал.

Установих също така основната трудност при повечето хора: нуждата им бе просто да приемат новините като истински новини – неща , които никога досега не бяха чували . Те трудно разпознаваха тази реализация у себе си , опитвайки се вместо това сами да противоречат концепциите , представяни пред тях .

Зная колко сложно е за тях признавам значението научаването , че информацията която получават действително е иновативна . Ние сме толкова свикнали със стари мелодии , тематики т.е., неизменяеми мотиви ,че спираме вече надеждите ни за възможността появяването нaновина.
Когато чуете свежи идеи обаче много лесно можем незабелязано хем точно обратното - идентифицирането казваме старо".

Не мога гарантира дали още в началото ще усетят свежест ;т.е., ако сте търпеливи скоро ще забележат разликата помнете както я интерпретирате стара формула."