Зюлейка Добсън или Оксфордска любовна история

Макс Биърбом е не само забележителен автор, но и сатирик, театрален и литературен критик, есеист и изключителен карикатурист. В англоезичната литература той остава запомнен както с прозвището „несравнимият Макс“, дадено му от Джордж Б. Шоу, така и с легендите за привързаността на неговия ментор Оскар Уайлд към него.

Популярността на Биърбом се дължи не само на творческите му произведения, а също така и на личността му – каквато подобава на истински денди. Неговото основно художествено влияние върху текстуализацията на дендизма представлява именно настоящият роман. Той излиза през 1911 г., описван ту като бурлеска за живота в Оксфорд, ту като блестяща сатира относно университетската среда, аристократичните обичаи и трагично-романтичната литература; или пък като смешно-лирична история за цената, която културата плаща за своите заблуди.

Романът носи името на главната си героиня – внучката на ректора на оксфордски колеж. Тази фатално красива млада жена пристига в университетския град и предизвиква умопомрачителна влюбеност у студентите от чисто мъжкото общество там, което води до сериозни бедствия... Не става дума за трагедия? По-скоро това е висока комедия с красиво написана проза.

„Зюлейка Добсън“ постоянно фигурира във всички класации за най-добри романи в английската литература през различни времена и присъства в списъка със значими произведения предложен от Харолд Блум в книгата му „Западният канон“.

Вирджиния Улф отбелязва, че писателските способности на Биърбом са силно повлияни от личния му чар; неговият най-характерен принос към литературата се състои точно в това, че духът на индивидуалността пронизва всяко едно слово от този „принц сред писателите“.