Ислямският екстремизъм. Анатомии

Екстремисткото ислямско възприятие на света е напълно различно и конфликтуващо с всяко друго разбиране, включително и самия ислям. Може да се опише като не просто нетърпимост, а като изключване; не като приемливост, а като абсолютен отказ; не просто противоречие, а дори свръхконфликтност; и не съществуване на развитие, а крайна точка. В този контекст ислямският екстремизъм успява да си наложи специално място в обществото чрез самоизолация.

По тази логика тоталността на ислямския екстремизъм сама генерира свои отрицания: тя не само че предизвиква противопоставяне, но и до известна степен формира обратно отношение към себе си и така създава условия за обединение срещу себе си.

Независимо дали това вече е реализирано или не, важното е, че безкомпромисната природа на този екстремизъм провокира появата на нови обединения – такива, които досега изглеждаха невъзможни. Тук става въпрос не само за координация между структури, но най-вече между индивиди. Хората осъзнават необходимостта да надскочат индивидуализацията си в името на поддържането на система от взаимовръзки, което неизбежно определя тяхното позициониране. Процесът по позициониране очевидно протича и във връзка с ислямския екстремизъм.