Работата на актьора Т.1

За съвременниците Станиславски (ако изобщо са запознати с него) представлява нещо като остарял и ненужен паметник, чийто подходящ дом е в някой фиктивен музей на "социалистическото изкуство". Неговата "система" се възприема като отживелица, която вече няма място в "постмодерната ера", а е просто реликва от миналото – както често обичат да подчертават днес.

Същото важи и за отношението към неговото наследство сред професионалистите в театралния сектор или преподавателите на бъдещи актьори. За младите артисти името му значи толкова, колкото една точка в задължителния списък с известни личности; те знаят само, че той е съществувал и при нужда могат бързо да потърсят информация за него онлайн.

В края на XIX век руската сцена се характеризира със стандартните принципи на традиционния театър, включително типичните маниери на игра, оформление и организация на представленията. Все още предстои развитието на режисьорската интуиция и основополагаещите идеи за модерната психологическа драма. Константин Станиславски е ключовият фигура зад тази забележителна реформа; той променя коренно лицето на тогавашния театър и задава нова посока за европейското театрално изкуство през първата половина на XX век, както и методиката по подготовката на артистите.

Станиславски осъществява мащабна трансформация, която поставя край на стара сценична традиция и го утвърджава като един от главните архитекти във формирането на съвременния театър.