Андерсенови есенни приказки

Детството на Ханс Кристиян Андерсен преминава в малка, бедна стая, сред инструментите на баща си обущаря, леглото и сандъка, който му служи за спално място. Въпреки това дългокосото момче с блестящи сини очи всяка вечер се потапя в безкрайно магическо царство, където всеки предмет – дори най-обикновената глинена чаша – придобива душа и живее свой уникален и загадъчен живот. Това е неговият свят на въображение.

През 1843 година настъпва важен момент в живота на Андерсен. Той оставя зад себе си другите литературни занимания и изцяло се отдава на творчеството си в областта на приказките. Именно там разкрива своя истински талант. От малък вдъхновен от увлекателните истории от родния си край, той не се ограничава до простички поучения за добро и зло или зли магии от вещици и мащехи; вместо това създава свои собствени приказки с новаторска форма, идеи и персонажи.

"Вземам идея предназначена за възрастни и я преразказвам за деца, защото вярвам, че родителите ще чуят историята и ще се замислят над нея," казва той.