Тракийските племена отвъд Дунав

Книгата, която държите в ръцете си, уважаеми читатели, е наистина уникална. Тя е написана преди доста време и затова днес не е особено позната. Авторът изследва събития и проблеми, свързани с историческата съдба на населението от Източна Европа, включително и българите. Публикувана е през 1851 година — много преди възраждането на Третото българско царство и дори преди Кримската война — и предлага различен поглед върху етническите и политическите аспекти на Балканите.

Авторът Александър Дмитриевич Чертков участва във войните през 1812 г. и 1828-1829 г., след което се посвещава на археологията и историята. С времето той печели значителен авторитет, като става подпредседател, а по-късно председател на Императорското историческо общество в Русия. Неговата работа включва обширни изследвания и впечатляваща библиотека; колекцията му от произведения в областта Россика е известна сред славистичните публикации.

Решихме да преиздадем този текст през 2011 година в двуезичен формат – студията на български език заедно с оригинала й на руски плюс бележките към нея. Надяваме се това почти непознато произведение да помогне както на професионалните историци, така и на широката аудитория да намерят отговори относно произхода ни, съдбата ни като народ през вековете или как учените от миналото са виждали нас – българите.

Чертков има различно разбиране спрямо своите съвременници историографи или по-късни учени, които популяризират доминиращата теория за произхода им. Въпреки че тази книга представлява част от наследството му, тя принадлежи също така към интересните славистични изследвания от онези времена. Сред учените с алтернативни гледища можем да споменем княз Михаил Оболенский, Фадей Воланский , Егор Классен и Себастиано Чампи; техният труд често остава пренебрегван под влиянието на новопоявили се научни тенденции.

За нас - съвременниците - тези раннославянски изследвания заслужават внимание именно защото представят друга логика при интерпретацията на античните извори; те могат значително да променят нашето разбиране за историята ни.
В анализа Чертков употребява термини като "словени" паралелно със "славяни", което показва неговия опит да използва терминология според контекста навремето му без строгост относно точността им.

Най-накрая книгата провокира разискване около термина „тракийските племена“ отвъд Дунав... Дали връзките между фактологичното изложение в труда му не са послужили за основа положителния прием у бъдещите поколения? Българинът винаги ще проявява интерес към собствената си идентичност—т.е., когато стане дума за траки или други древни народности—за него темата никога не остава безразлична.

Тази малка студия прави впечатление благодарение na логикaтa нa основнoтo cи твърдение: балканските траки мигрират североизточно под натиска нa нашественици.
От издателя