През моите очи

Д-р Темпъл Грандин започва да говори едва на три години и половина, като до този момент общува основно с писъци, цвърчене и мърморене. През 1950 година й е поставена диагноза аутизъм, а лекарите препоръчват на родителите й да я изпратят в психиатрична институция. В книгата си „Разкриване: диагноза аутист“ тя разказва за живота си и как е „търсила пътя си от дълбините на мрака“, което предизвиква удивление по света. Преди публикуването на нейната книга мнозинството от специалисти и родители са считали диагнозата аутизъм почти за присъда, която ограничава възможностите за развитие и успех в живота.

Темпъл Грандин е един от най-признатите автори и лектори относно темата за аутистичния спектър.

Зная достатъчно, че все още има много родители и професионалисти, които вярват, че след получаването на диагноза аутизъм човек остава такъв завинаги. Тази нагласа обрича много диагностицирани деца на безрадостен живот – както беше случаят с мен в ранното ми детство след поставянето на тази диагноза. Много хора не осъзнават, че характеристиките свързани с аутизма могат да се променят и контролират. Аз обаче съм убедена в обратното и съм живото доказателство за това.

Темпъл Грандин
от „Разкриване: диагноза аутист“