Война в мирно време

Първата световна война, известна като "Голямата", не приключва през ноември 1918 г., както е общоприето. Причината за това е, че до 1923 г. множество европейски държави остават подложени на насилие.

Тези актове на насилие са извършвани от паравоенни или квазивоенни формирования, които понякога се противопоставят на редовните армии, а в други случаи ги допълват или дори заменят. Разпадането на три империи и появата на нестабилност и безвластие създават среда, в която страхът от революции и униженията у страните-победители след войната предизвикват инерция към насилие сред хората, току-що завърнали се от фронтовете. Всичко това води до оспорване монопола на държавата върху употребата на сила и провокира образуването на паравоенни групировки с различни идеологии - национализъм, антиболшевизъм и антисемитизъм. Те се самоопределят като носители на морално обновление за обществото и поставят под въпрос новосъздадените политически системи.

Тази книга представлява първото цялостно изследване по темата за тези явления. Авторите са експерти от много европейски страни и анализират разнообразията и сходствата между различните проявления на паравоенното насилие. Чрез тяхната работа не само разширяваме разбирането си за влиянията от Първата световна война върху начина ни на живот, но получаваме важен отговор относно сложността при прехода от конфликт към мир.

Книгата е значима за всеки заинтересован в историята през ХХ век – особено във връзка с Голямата война, насилието и произхода на нашия съвременен социален контекст.