Жените, историята и нищо повече

Тази книга поставя въпроса "Кой е Авторът?" в контекста на историята, като предизвиква авторката и историците от преходния период да се изправят срещу традиционното мислене в историческия занаят. Тя разглежда телеологичната перспектива на личността на историка/историчката и необходимостта от преодоляване на Фукоянското недоверие към интелектуалните автобиографии, което е важно условие за въвеждането на рефлексивност в производството на история.

Чрез анализиране на културните модели в българската историография по време на прехода, книгата изследва какво пречи дебатът относно наследството от 70-те и 80-те години да бъде развит. Тя поставя под съмнение участието в изграждането на културния контекст през този период, който затруднява разделянето с реформаторския комунистически дискурс за идентичността от 80-те.

Работейки с учебника за прехода като място за паметта и функцията му в историографията, книгата показва опитите да се каже "сбогом" на политическата история и традиционния исторически разказ при условия, когато историографската практика смята теорията за ненужна. Въпросът как може да бъде възстановен престижът на историята – загубен след битките със социалните науки (битки, които не винаги са били ясно заявени) – остава основният научен проблем във философията представена тук.