Българският календар/ тв.к.

Човекът, който е създал чешма за всички, успява да сведе времето от безкрайността до собственото си битие и ограничава пространството до мястото на своето творение. Това ни води към висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължаване на рода: стремежът на човека да се впише в обкръжението си, както и във времевия и пространствения контекст. Понеже времето не спира, а пространството остава неизмеримо, осъзнаваме, че биологичните и психическите инстинкти у хората всъщност са насочени към интегриране на времето и пространството в себе си – целейки да направят личността мярка за тези две величини.

Когато индивид или общество преминават от небитието в битието - моментът се обозначава с появата на календара. Той представлява първоначалното отражение във време и пространство; календарът е инструмент за самоидентификация сред безкрайните измерения по отношение на време и пространство: той позволява преобразуването на безкрайността в нещо приемливо за духа ни.

Но защо именно календарът? Времето като концепция е безкрайно, но съдържа естествени разделители – деня следва нощта; сезони оформят годината. Пространството също има свои ограничения: гори, планини, реки... Всички тези природни рамки определят условията за човешкия живот.

Човек преодолява границите между крайното и безкрайното чрез труд. Успехът му зависи от конкретните форми на време и пространство. Синхронизацията между движенията на небесните тела и труда може да бъде постигната единствено чрез запомняне техния ритъм - това вече означава наличие на календар! Календарът служи като работен план – най-простата му дефиниция е ясна!

Създаден въз основа движението на звездите, календарът става автономен разум: всекидневно "предписания" указват какво трябва да правим според сезона или годината. По този начин той функционира почти като робот - ти го създавал преди това, но след това той управлява действията ти независимо от волята ти.

Този източник произвежда експериментални науки с развитието надолу по линията; освен това представя философията зад обществото-създател. Най-вече обаче календариум образува народната педагогика: организираният живот около него демонстрира принципите тази педагогика залага върху нас посредством неговите "нареждания".

Когато такъв календар стане идеален през вековете , ще видим как цялостният социален организъм достига значителни успехи практически و духовно : той имитира хармоничния ритъм наприродата- условие нуждaемo y устойчивocтta нa вселенатa т.е внедрявайки я сред обществото..