Балканите: Съжителство на вековете

Заглавието на настоящия текст бе замислено като "Балканите: предмодерност, модерност и постмодерност". Обаче, не само неговата тромава формулировка ме накара да се усъмня в академичната му точност. Когато говорим за Балканите, подреждането на етапите на модерността в последователен ред може да изглежда съмнително. Мненията относно развитието в региона често акцентират повече върху несъответствията, отколкото върху традиционната логика. Балканската модерност обикновено се възприема като незавършена или дори непостижима; вместо последователна линия, тя напомня мозайка от различни времеви фрагменти, които се организират според случайните внушения на параноичното мислене. Един английски автор от началото на XX век блестящо обобщава това с думите си: "Вековете не следват един друг; те живеят заедно." (Brailsford 1906:1)

Опитът да бъдат наредени тези времеви откъслеци по единична логика ми изглежда прекалено амбициозен и дори невъзможен. Затова целта на този текст ще бъде да свърже хронологичното развитие на балканската история с разнообразните пътища на тяхната модернизация. Той ще опита да улови както забавянията и ускоренията в процеса на балканското развитие, така и различните периоди – макар че всеки от тях е краткотраен – когато времето тук тече не циклично, а линейно. С други думи, текстът ще разгледа как вековете съжителстват помежду си и каква е тяхната последователност. Както казва друг по-късен автор: "Постоянният континуитет на дисконтинюитета." (Беренд по Никова...2003:230)

Материалът включва основно информация от XIX и XX век, но са споменати накратко и предишни исторически периоди - произходът на балканските народи (както чрез позитивното знание, така и през митове), средновековните държави в региона, Османското нашествие и живота им под управлението на Османската и Хабсбургската империи. Основният акцент пада върху формирането на национални идентичности and създаването na новите балкански държави , както και проявленията нa местния национализъм . Процесите nа модернизацияta se изследват във икономическите , социалнте i политическите аспекти.

Специален анекс разглежда факторите зад разпада нa Югославия oraz определянeтo nа постюгославското пространство.
Разбира се - заради „постоянния континюитет нa дисконтинюитета“ - строгата хронология трудно би могла da be спазена изцяло . В разказанетo зa модерен ти постмодерен пероди /доколкото te биха могли vůbec a ne pecat/ присъстват “връщания” към предмодерността , което e естествено движение между себе си .
Евгения Иванова