Въведение в историята на автографирането

Средновековното изкуство често се възприема като анонимно и колективно, което е широко разпространено мнение в научната литература. Въпреки това, анонимността всъщност е само повърхностна, тъй като Бог познава дълбочината на скритото. Проучването на автографската традиция разкрива индивидуалността като мистериозен акт на памет в йерархичния художествен контекст - от явната триумфална наличност в творението до дискретното присъствие на границата между казаното и премълчаното.

В настоящата книга изкуствоведът Зарко Ждраков предлага идентификация на авторския подпис под формата на иконична визия, която служи за основа при проследяване на типовете подписи от древни времена до съвремието. Той обобщава известни примери за автографи и въвежда нови идеи, с цел да разшири представите за акта на творческото присъствие в произведенията. Ждраков разглежда концептуално-поменалната среда около подписа спрямо екзистенциалната идентичност на автора през времето и пространството. Подписът преобразува творбата в жив организъм, носещ името на своя създател.

Този знак включва бащиното име и фамилията, докато самият акт по подписване допринася към образа от света на идеите. Синергията между реалния свят и въображаемия се реализира чрез силата зад акта в мистичното единение между Твореца и неговия Първообраз. Автографът представлява финален стадий и реалният аспект от това мистериално свързване. Накрая Ждраков анализира практиките по подписване в модерното изкуство през XX век, установявайки връзката между съвременните подходи и автографската традиция.

Тематика е новаторска не само у нас; общоприето е схващането относно анонимността сред средновековните художници... Това проучване запълва важна празнина в нашите исторически, изкуствоведчески и археологически науки."