Севастияновият сборник в българската ръкописна традиция

Изследването разглежда пергаментния Севастиянов сборник, съхраняван в Руската държавна библиотека в Москва, като го поставя в контекста на среднобългарската ръкописна традиция. Извършва се кодикологичен и палеографски анализ на произведението, както и преглед на текстовете, които съдържа; детайлно се изследват фонетичните особености, правописът и измененията в морфологичните форми.

Севастияновият сборник е ясен пример за източнобългарски двуеров ръкопис и демонстрира интересен тип правопис с дълга предистория, който обаче не е известен или документиран до този момент сред проучваните среднобългарски паметници. За изучаващите историята на българския език особена важност представлява включеното цялостно издание на текста му.