Пич, къде ми е страната?

Когато влиятелните фигури успяха да игнорират и потиснат широкоразпространеното недоволство от войната в Ирак, един човек стана на трибуната по време на церемонията за наградите "Оскар" и пред милиарди зрители нарече главнокомандващия на американските въоръжени сили "фиктивен президент", който води позорна "фиктивна война". Месеци след това неговите думи станаха доминираща истина в Америка.

Майкъл Мур е считан за враг номер едно от привилегированите бели мъже по света. Той представлява кошмара за богаташите, психопатите с оръжие и лъжливите политици. Вестник "Гардиън" го описва като “будилник”, който събужда човечеството от дългия му сън, а също така и като “ритник” в задника на апатията. Сега той се завръща с дръзкия въпрос: “Къде ми е страната?”

В новата си книга Майкъл Мур има една основна цел – свалянето на настоящия режим. Целта на гнева му остава човекът, който нахлу в Белия дом чрез добре утвърдената пътека на баща си и неговите поддръжници. Заглавието “Къде ми е страната?” служи като продължение на популярната книга “Глупави бели мъже”, която оглавяваше класациите за продажби сред документалните книги глобално. Никой не избягва критиката на Мур: корпоративните босове, които заграбват спестяванията на работниците; законодателствотo, което ни лишава от граждански права под предлог за "вътрешна сигурност"; както и консервативни роднини (да, всеки има поне един), които всяка година развалят вечерята за Деня на благодарността с абсурдните си коментари.