Шишарко/ Приказки незабравими в рими

Слънцето свети над леса,
вятърът разклаща клоните.
В средата на гъстата гора
се издига красив бор.

Но какво ли е изпуснал от себе си?
Тежко падна в тревата,
с което събуди Ежко от сън.

- Виж ти! - каза Бодливко.
Изглежда, че идваш отдалеч.
Такова люспесто покритие
само рицар може да има.

Шишарко се поклони и добави:
Бях на онзи клон преди малко.
Аз съм просто обикновен,
но мечтая един ден
да стана смел и славен рицар.
Но това не става без крака и ръце –
единствено с добро сърце можем да успеем."