България в международния трудов ред 2007

В съвременния организиран, цивилизован и глобализиращ се свят, наред с правната система на всяка страна, съществува и международен трудов ред. Той обхваща правила за регулиране на трудовите отношения, без значение от формата на собственост - частна или публична (държавна, общинска, смесена и т.н.), в които се извършва работата. Тези правила определят условията за работа на служителите – работно време, почивки, отпуски, заплащане, здравословни и безопасни условия на труда, право на синдикално сдружаване и стачкуване. Освен това те включват механизми за контрол над тяхното изпълнение и установяват основните нива на международна защита на труда.

Международният трудов ред е сложен и динамичен. "Сложен" е поради факта че включва множество международни актове и правила от различни организации в зависимост от техните функции и компетенции. "Динамичен" е защото той се изгражда постепенно през годините и постоянно се развива чрез приемственост и усъвършенстване. Актовете в него са приети през различни исторически периоди; те допълват вече съществуващи норми като повишават нивото на международната защита на труда. Те носят разнообразие от названия – устави, договори, пактове, конвенции , декларации , препоръки със спомагателен характер – все с различна правна природа.

Някои от тези актове не могат да наложат юридическа задължителност към държавите според чл. 14 от Виенската конвенция за правото на договорите чрез ратификация или одобрение; въпреки това притежават значима морална сила върху страните. Такова влияние имат документите под формата например на декларации или препоръки - сред които особено важна е Всеобщата декларация за правата на човека приета от ООН през 1948 г.. От друга страна обаче има много актове като Международния пакт за икономически , социални и културни права (1966) или конвенциите издадени от МОТ , както Европейската социална харта (1961), които задължават страните към стриктно приложение след ратификация или утвърдяване . Държавите сами определят какви задължения произлизат спрямо конкретните разпоредби в тези документи.