Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.1

Христо Цанков-Дерижан е един от българските автори, които полагат основите на литературата след освобождението. Роден в Габрово през 1888 г., той проявява литературните си наклонности още в ранна възраст – докато учи в Пловдив, редактира "Ученически труд", а по-късно, като студент в София, се занимава с хумористичния вестник "Порой". Влиянието на руските демократични писатели и творчеството на народния поет Иван Вазов оформят неговата визия за ролята на писателя, който трябва да бъде свързан с интересите на народа. Работил е като артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководител на отделение при Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и главен редактор на списания като "Семейство" и вестник "Земя". Творческото му наследство е изключително разнообразно - пише стихотворения, разкази, повести и романи; освен това извършва критика, редактира антологии и превежда японска поезия - например сборника "Пеперуди. Японска лирика" (1919) и произведението "Песен за камбаната" от Фридрих Шилер (1924).

В своите стихове следва традицията зададена от Вазов, а белетристиката му носи автобиографични черти наред с описания на обществени аспекти от живота в България. В критическите есета си “Моите познайници”, където представя литературни портрети на 16 български автори, както и “Певецът на селото” – анализиращ живота и работата на Цанко Церковски, ясно личи общественото съзнание у автора и неговата ангажираност към съдбите не само свои но предимно тези на народа.