Лекции по история на Византия

**Въведение**

Нито едно общество не е проявявало такова внимание към своята историография, както средновековната Византия. Въпреки това, византийската история като част от човешката история остава сравнително нова и слабо изследвана наука. Причините за това са многобройни. На първо място, трябва да се подчертае, че Византия представлявала самостоятелен свят с ограничени връзки със западния свят, където интересът към знанието традиционно бил по-голям. Религиозните възприятия също допринесли за пренебрежението на Запада спрямо Източна Византия. Църковното разединение предизвикало дълбока пропаст, която трудно можела да бъде преодоляна. По време на Средновековието византийските схизматици били предмет на презрение от страна на западните католици; ако разгледате някои хроники от кръстоносните походи, ще забележите как отношението към византийците било изпълнено с омраза и презрение – чувства подобни на тези срещу неверниците.

С настъпването на Ренесанса и освобождението на западното общество от средновековната изолация, интересът му бил насочен към класическата древност. Там те открили един напълно различен свят в сравнение с този, в който живели досега - свят изпълнен с мрак и варварство. Древността противопоставяла свободата и светската цивилизация срещу ограниченията и безпросветността на черковния авторитет; тя демонстрирала оптимистично отношение към света чрез процъфтяващи науки и изкуства без привилегии базирани на произход или родословие - неща които средновековният човек вече чувствал като задушаващи.

Знае се, че увлечението по класицизма продължава до днес, но то било още по-силно в миналото. Пред величието на Античния свят животът в средновековна Византия изглеждал малозначителен за западащият ум; хората търсели решения за съвременните си проблеми именно там откритостта била невидима във византийското общество – което страдало от предразсъдъци аналогични тези при Западното Средновековие – а знанията нямали особен статус; общността живеела под властта na деспотизма докато църквата доминирала над мисленето им точно както било положението в Западния свят.