Вяра имам

Преди две години публикувах творбата "Мира нямам". Все още не съм намерила мир, и едва ли ще го постигна, когато става въпрос за възможността да помогна на някого да повярва в себе си, в добротата, любовта и Бог – присъстващ във всеки от нас!

Както и в предишната ми книга, част от стиховете тук представляват изповеди на моите пациенти, преобразувани от мен в поетичен стил. Отговорите на писма от читатели във втория раздел са повторно публикувани в различни печатни медии. Героите (истински герои, защото показват как с вярване се постига промяна!) описаните случаи в третата част са комбинирани образи с един основен прототип и променено име.

В "Мира нямам" завърших обръщението си към читателите със следното: "Умният читател сверява часовника си с написаното и сам взема решенията си. Има много въпроси, но една книга не може да обхване всичко. Аз нямам намерение да спирам да пиша или да прекратявам работата си с пациентите; продължавам търсенето на начини хората да се замислят за качеството на живота им. Просто защото... не намирам мир. Това ме кара истински да се чувствам жива!"

Сега бих искала само да добавя: щастливо жива! Защото ВЯРАТА е моя опора! Надявам се всеки от вас да открие поне малък жокер за своето личностно щастие чрез тази книга и така допринесе за спасението на планетарния живот! Всички сме свързани като един организъм – болестта при една част разболява цялостта му; лечението при една част оздравява всички ни! Да повярваме в това означава да бъдем истински хора - готови сме да вярваме в звездите дори когато не можем физически да ги видим! Както прави моята шестгодишна пациентка - нейният рисунък избрах за корица; тя вижда звездите даже през деня! Всички можем това, стига просто να вярваме!
Мадлен