Глобализацията като културен шок

Тактиката, използвана от терористичния модел, цели да създаде излишък на реалността и под нейното влияние да доведе до разпадане на системата. Цялостната подигравка със ситуацията в комбинация с активизираното насилие от страна на властите се обръща срещу тях самите. Терористичните действия функционират като изкривено отражение на собственото им насилие и представляват символично насилие, което е забранено – единственото насилие, което тази система не може да упражнява: това е смъртта ѝ. Затова цялото видимо могъщество остава безсилно пред миниатюрната, но символна смърт на няколко индивида. В този контекст разпадането на световната система може да роди уникални явления. Тези уникалности обаче нито са положителни, нито отрицателни; те не представляват алтернатива на глобалния ред и съществуват извън ценностните оценки. Следователно могат както да бъдат най-доброто, така и най-лошото решение – единствената им истинска полза е в разрушаването на рамките на тоталността. Не могат да бъдат обединени в обща историческа дейност или движение; те олицетворяват отчаянието към всяка доминираща идея, но не служат като контрамисъл сами по себе си. Създават свои собствени игри и правила за играта. Мога да кажа, че уникалността се намира в сферата на невъзможния обмен.